Дрехи

Беше една най-обикновена юнска сутрин: слънцето напичаше през прозореца, събудих се рано, но не ми се ставаше от леглото. Не разбрах по какъв точно път достигнах до това решение, но в крайна сметка твърдо заявих пред себе си, че точно днес няма да мърдам от вкъщи. Тогава се случи едно най-необикновено нещо.
Дрехите, които бях приготвил за себе си от миналата вечер, изведнъж се раздвижиха на стола, върху който ги бях подредил. Само за една-две минути ризата, тениската и дънките ми успяха да се наредят в средата на стаята, като описаха обичайната за моето телосложение форма. Вратата внезапно се отвори и чифт маратонките нахълтаха с бодра крачка, като заеха мястото под крачолите на панталона ми. Впоследствие моето облекло придоби напълно стойката и походката ми, отвори един шкаф и оттам изскочиха чифт ръкавици, които се шмугнаха в ръкавите на ризата и незабавно влязоха в новата си роля на ръце. Дрехите ми взеха раницата ми, напълниха я с няколко тетрадки и най-спокойно излязоха навън.
По непонятни и до днес за мен причини аз прецених, че все още не си заслужава да ставам от леглото и затова се пресегнах, докопах една книжка и започнах да я прелиствам.
Това, което се бе случило с моите дрехи през целия изминал ден, аз научих от мои приятели, станали очевидци на събитието, или от представители на пресата, които бяха отразили всичко като извънредна новина, докато дрехите ми не изгубили репортерите от поглед. След като били забелязани да седят в градския транспорт, те изплашили до припадък някакъв беден нещастник, осмелил се да предположи, че не са нищо повече от безобидна шега, докато не хванал единия от ръкавите на ризата, вследствие на което установил, че дрехите ми са напълно празни. Последвалата олелия (отдавна не бях чувал тази дума от репортер) предизвикала паника в автобуса и наложила спирането на превозното средство.
По-нататък дрехите ми посетили лекциите ми вместо мен, като направили особено добро впечатление на преподавателите, тъй като за разлика от мен са внимавали и са записвали всичко. След това са играли волейбол с мои колеги в НСА и както по-късно ми беше разказано, явно без мен в тях те са в много по-добра спортна форма. Когато най-накрая се върнаха вкъщи, носеха със себе си една пълна торба покупки. Решили да напазаруват, милите!
Доколкото успях да разбера впоследствие, през целия ден са били следвани от органите на реда и хора с фотоапарати, които хабели цели шепи батерии, за да се щракнат с моето внезапно съживило се облекло. Новината пропътувала по света, заедно със стотици отделни видеоклипове от очевидци, като по пътя си предизвикала медиен фурор, множество научни дебати и гнева на доста голям брой религиозни лидери и представители. Най-интересното обаче беше това, че според десетките пропуснати повиквания, които видях по-късно вечерта заедно с поне петдесетина непрочетени съобщения във Facebook, след първоначалния шок колегите и приятелите ми бяха приели случващото се невъобразимо добре и всъщност именно те бяха помогнали на дрехите ми да се приберат необезпокоявани.
Когато заредиха хладилника, дрехите ми седнаха на стола пред мен и зачакаха. Все още не бях станал от леглото, но този път проявих интерес към това колко способни са се оказали без мен. Подпрях се на лакти, повдигнах се леко и се вгледах в тях. Потръпнах неволно; беше станало хладно. Дрехите ми забелязаха това и ме завиха.
И тогава разбрах, че те просто са се опитвали да ми помогнат. Ръкавите се пресегнаха за лист и химикалка; ръкавиците ми свиха пръстите си здраво и започнаха да пишат по хартията. От написаното разбрах не само, че почеркът ми не е чак толкова зле, но и колко много дрехите ми не са искали да ме гледат как прекарвам още един ден сам вкъщи и как по тази причина бяха решили поне да отметнат малка част от задълженията и интересите ми.
Защото вече минаваше седмица, откакто бях излязъл от общежитието. И през цялото време дрехите ми са искали само да се съвзема от поредната вълна депресивни мисли, която, както изглежда, е била на път най-накрая да ме удави. Дори те, една купчина плат с шевове и джобове, дори те бяха решили по някакъв начин да се погрижат за мен и това за тях е било най-доброто решение.
Ето затова аз най-накрая станах и се облякох, а после им казах, че ще се опитам да излизам с тях повече, или поне докато не се наложи да ги изпера. Дрехите ми не отговориха. И как биха могли? Те бяха едни най-обикновени дрехи, които най-необикновено бяха решили да се поразходят вместо мен; защо да очаквам, че ще се разприказват?
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover Тази няколкодневна шунчица, дето родителите ми я докараха вкъщи в средата на октомври 94-та, днес става на 23 години и противно на всичките ми усилия стана човек, а не прасе. Георги, който вече изобщо не си толкова малък, продължавай все така неуморно да преследваш всичко, което поискаш, защото знам, че ще го уловиш. Пък аз, когато един ден най-накрая порасна, бих искал да съм като теб в това отношение. Ей така, да има. #Caturday
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: