Наоколо

На Иво

Тишината правеше всичко красиво, но не обръщах внимание. Не ме интересуваха леките вълни, размиващи пясъка, нито небето, което иначе беше толкова примамливо синьо, че да ти се прииска да топнеш ръка в него. Вървях по плажната ивица в пет сутринта, около двадесет и пет минути преди изгрева, стиснал обувките си в лявата ръка и зяпах в краката си.
Мислех си как напоследък всичко, което правя, наподобява следата, оставена в пясъка. Мимолетна и лесно заличима, точно такава следа оставях и аз. Съвсем не за първи път мислех по този начин. Има моменти, в които всичко наоколо ти подсказва, че трябва да си щастлив, че има за какво да живееш, но ти не слушаш доводите и просто… просто се чудиш какво правиш с времето си.
Бях дотолкова погълнат от мислите си, че явно съм изключил всякакъв звук около себе си. Това обяснява защо се изненадах, когато усетих нечия ръка върху рамото си.
– Извинете, мисля, че това е Ваше – каза непознат женски глас зад мен.
Обърнах се и видях средно високо момиче с права руса коса. Носеше плътно изглеждаща риза, в която се беше загърнала, шарена пола, краищата на която стигаха до под коленете ѝ и леко се полюшваха заради сутрешния бриз, а в ръце държеше едната от обувките ми, която трябва да бях изпуснал по някое време, без да се усетя.
– Благодаря – казах аз. – Не съм забелязал.
– Няма нищо – отвърна момичето. – Добре ли сте?
– Да, защо? – опитах да се измъкна, но не ми се получи.
– Просто ви повиках два-три пъти, а не ме чухте.
– Съжалявам, трябва да съм се замислил за нещо. Още веднъж, благодаря.
Тъкмо се канех да продължа разходката си, когато момичето се появи от дясната ми страна.
– Имате ли нещо против да се поразходя с Вас?
– Не, но имам против да ми говориш на „Вие“. Едва на тридесет и една съм, не ме карай да се чувствам толкова стар.
В отговор получих лек смях, избягал през перлената ѝ усмивка.
– Добре тогава. А ако искаш, можем и да поговорим – предложи тя.
– Бихме могли, да.
И въпреки това не ми се говореше. Момичето разбра това и се загледа напред, като леко прехапа долната си устна.
Повървяхме малко. Не успях да се върна към мислите се, но това не е задължително нещо лошо. Стана ми малко гузно, че не обръщам внимание на спонтанния си спътник, но в този момент тя каза:
– Слънцето трябва да изгрее всеки момент. Понякога идвам тук да го гледам, както днес. Харесва ми да го посрещам, не че за него има някаква разлика дали ще го направя или не.
Тя помълча няколко секунди и после добави:
– Може би е глупаво, но пък на мен ми е добре. След това цял ден се чувствам заредена. Сякаш съм си откраднала малко от първите слънчеви лъчи и никой освен мен не знае това. Ами ти какво правиш тук толкова рано?
– Нищо особено – отговорих. Прецених, че ще е неучтиво да кажа само толкова и продължих: – Бях изморен след работа и заспах почти веднага, след като се прибрах. Събудих се в три и половина и нямаше какво да правя, затова глътнах едно кафе и реших да си направя една разходка, а на плажа нямаше много хора. Затова дойдох тук.
– Много е хубаво рано сутрин – каза тя, като кимна с глава. – Можеш да останеш насаме със себе си и да се порадваш на гледката.
– Или просто да останеш насаме със себе си, ако гледката не ти е нужна.
Момичето се обърна към мен и попита:
– Сигурно си тъжен за нещо, нали? А аз взех, че се самопоканих…
– Не, моля те, няма нищо. Не става въпрос за нещо конкретно, дори не мога да кажа, че съм тъжен. Просто…
И си останах с паузата. Момичето не каза нищо, но след малко ме хвана за ръката и ме задърпа нанякъде. В изненадата си не можах нито да продумам, нито да се възпротивя.
Тя ме заведе на една пейка, намираща се съвсем близо до плажната ивица. Накара ме да седна, след което ме заобиколи, застана зад мен и закри очите ми с ръце.
– Какво правиш?
– Не говорѝ – прекъсна ме тя. – Сам каза, че гледката не ти е нужна. Затова недей да говориш, а просто слушай. Опитай се не само да чуеш всичко наоколо, но и да се вслушаш в него. Вслушай се в плискащите се вълни, в разлюляните от вятъра листа на дърветата зад нас. И недей само да слушаш, а се постарай да усетиш всичко, което слухът ти не може да ти даде. Миризмата на морето, топлината на изгряващото слънце върху лицето ти – всичко е част от изживяването. Няма една и съща гледка и това е добре, защото така всяка една е неповторима възможност и уникален само и единствено за присъстващия спомен. Но когато се абстрахираш от гледката, ще познаеш всички тези елементи, на които иначе не би обърнал внимание. И дори да се повторят всеки следващ път, ти ще усетиш това като нещо познато и сигурно. Нещо, което ще те отведе мислено до някой красив спомен.
– Ами ако нямам много такива спомени? – не усетих кога съм казал това.
– Това не трябва да те спира да създадеш такива – чух гласа ѝ отново.
– Може би е късно.
– А може би просто те е страх да опиташ. Не защото може да е късно, а защото може да разбереш, че си загубил прекалено много време в избягването на красивите спомени.
Беше права. Не се нуждаех от това да се затормозявам с проблемите си през цялото време. Не се нуждаех от гадните настроения, в които изпадах, за да се предпазя от следващия провал. И защо да е провал, когато има шанс да успея? Когато мога да се измъкна сам от дупката, в която сам съм пропълзял, за да продължа напред?
Момичето махна ръцете си от лицето ми и застана пред мен.
– Благодаря ти – едва успях да отворя уста.
– Няма за какво. Само една обувка.
Не можах да не се засмея заедно с нея. После добавих:
– Знаеш ли, дори не ми каза името си.
– И ти не ми каза своето. Но мисля, че така ще бъде най-добре.
Съгласих се. После се разделихме, но не съжалявам. И без това вече имам един красив спомен, свързан с този плаж. Сега е време да потърся друго място, да създам нови спомени. Вече няма значение къде съм, стига да обърна внимание на това, което е наоколо.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: