Грешка

От момента на своето появяване тя усещаше, че е малко по-различна от останалите. Съседките от двете ѝ страни изглеждаха толкова уверени на своите места и с такава гордост ги заемаха, че тя не можеше да не се чувства някакси по-малка и не на място. Беше чувала, че такива като нея биват премахнати рано или късно, и в рамките на няколко секунди след началото на живота си тя вече се чудеше какво ще стане с нея, когато я открият.
Защото тя беше една най-обикновена, но за много хора досадна, дразнеща, непростима печатна грешка.
От своите съседки тя знаеше, че не всяка буква се ражда като печатна грешка. Някога, преди много минути, Автора Отвъд Екрана бе създал целия познат свят, наречен New Microsoft Word Document, или накратко НеМиУоДо. След Сътворението Автора започна да заселва НеМиУоДо с множество букви, всяка от които живееше сама или с други в малки или големи семейства, наречени „думи“. Няколко семейства образуваха квартал, или „изречение“, а няколко квартала се събираха в така наречените „абзаци“ – селища, които според размерите си (главно дължината) за буквите бяха селца или градове. Тази печатна грешка се бе появила в един приличен, не особено голям квартал, и имаше скромно семейство от още четири букви. Съседните на нея букви не бяха много доволни от факта, че именно грешката беше така неприлично изтипосана точно по средата на думата, и прекарваха голяма част от времето си в това да ѝ разказват страховити истории за това какво се случва с другите печатни грешки, когато бъдат открити.
Естествено, те премълчаваха една много важна подробност. Автора Отвъд Екрана съвсем не беше съвършен: носеха се предадени с шепот легенди за времето, когато бе изтрил цял абзац, защото не му бил харесал. Щом това всемогъщо от гледната точка на буквите същество бе способно на такъв безмилостен геноцид по толкова дребен и незначителен повод, какво би го спряло да изтрие цялата дума от лицето на НеМиУоДо, ако, видите ли, вземе да реши, че не му е приятно да я гледа точно на това място? Понякога се питаха дали е заличавал и други светове, обитавани от букви като тях – невинни, нищо неподозиращи жертви на една по-висша сила. Затова се държаха така жестоко с грешката. Те просто се страхуваха от гнева Авторски.
Историите, които грешката бе чувала, се различаваха помежду си. Другите грешки бяха отнасяни в небитието, отвъд екрана, и не се завръщаха повече; бяха смачквани на място и за наказание се превръщаха в препинателни знаци; изчезваха внезапно от своята дума и на тяхно място се появяваше нова буква, само че този път правилна. Но във всяка история задължително присъстваше един елемент. Разбирате ли, Автора никога не премахваше грешките собственоръчно. Вместо това той изпращаше един звяр – летяща твар с дълго черно тяло, в началото и края на което стърчаха малки и тънки крайници.
Именно това ужасяващо създание вършеше черната работа на своя жесток господар.
Нашата печатна грешка живееше в постоянен страх. Понякога се питаше дали Автора изобщо съществува, или е просто злобна измислица на останалите букви, защото не я харесваха. Но тя наистина се боеше какво би могло да стане с нея, ако нейният живот на НеМиУоДо се намира в неспирна опасност. Чудеше се какво ли изпитват грешките, когато ги изтриват. Дали имат шанс да се преродят в някое друго семейство, където щяха да бъдат на мястото си, или изчезват напълно и безвъзвратно, и ако вторият вариант се окажеше правилният, дали ще я боли или не.
И ето че една паметна секунда се случи. Летящият звяр бе забелязан да кръжи около нейната дума като бавно, но сигурно стесняваше описваните от него кръгове. Очевидно той откри грешката: с невиждана скорост се спусна над нея и застана от едната ѝ страна, след което бавно я покри с прозрачен син слой, подобно на какавида. Бедната грешка пребледня от страх (но не го направи – не ѝ бе зададена смяна на цвета); не искаше да си отива толкова скоро, без да може да изпълни своята роля, или всъщност, ролята на всяка буква: да се превърне в част от една прекрасна държава-континент, позната още като „текст“ и заобиколена от светъл бял океан, или още – „поле“. Колко интересен е фактът, че буквите наричат полетата океани, ако се замислим.
Печатната грешка вече чакаше своето заличаване, когато изведнъж чу боботещия глас на Автора:
– Чакай малко, това май не е грешка.
Останалите букви зяпнаха от изненада, или щяха да зяпнат, ако имаха усти. Автора отвори един браузър; последваха няколко оглушителни удара, сякаш десет гигантски пръста се стоварваха върху огромна клавиатура. Грешката не знаеше какво ще се случи с нея, но разбра, че не иска да се страхува повече. Тя се изпъчи гордо и невъзмутимо изпод синия плащ и зачака решението на Автора. И тогава той каза:
– Знаех си; дублетна форма. Ами добре, и без това така ми харесва повече.
Някогашната грешка си отдъхна едва когато звярът се скри от погледа ѝ, след като махна синия плащ от нея и излетя в търсене на други грешки.
Буквите от нейното семейство не знаеха какво да кажат, затова тя прекара цели десет секунди в това да ги утешава и да им прощава за ужасните истории. След много време, когато си спомняше за този момент, вече пълноправната буква все още се чудеше защо е толкова лошо да бъдеш грешка и какво ли се случва с буквите, когато Автора ги изтрие. Тя се гневеше, че някъде по НеМиУоДо има такива като нея, но без шанс за спасение като нейния. Разбираше също така, че не може да направи нищо по въпроса, и не ѝ беше ясно дали и грешките не могат да изпълняват своята роля както всички други букви.
Това е причината да се обръщам сега към всички Автори с тези думи: учете се от своите грешки, а когато е невъзможно да ги оставите по местата им, просто ги преместете, вместо да ги триете. Защото печатната грешка в една дума може да е от жизнена необходимост за друга. А, и научете дублетните форми на колкото се може повече думи. Така ще можете с право да защитавате всяка буква от тези, които най-безцеремонно и презрително я наричат „грешка“.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ, Хаотично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: