Après un rêve

– Усети ли това?
– Кое? – попита ме тя.
– Нищо – спрях се. – Сигурно ми се е сторило.
Бяхме седнали на пейката и гледахме към морето. Повърхността на водата беше неестествено спокойна и залязващото слънце се отразяваше невероятно красиво в нея. Съвсем леки вълни пречупваха оглеждащото се в тях почервеняло чисто небе, като придаваха равномерно, едва осезаемо движение на цялата гледка. Сякаш морето дишаше.
Тя се обърна към мен и аз отново усетих как цялото ми тяло изтръпва. Струваше ми се напълно възможна мисълта, че всъщност е способна да вижда през мен със своите топли и ясни, но пронизващи очи. Когато заговори, нейният глас отчетливо резонира в гърдите ми:
– Защо сме тук?
– Не ти ли харесва? – попитах аз, докато отмествах един паднал пред лицето ѝ кичур коса.
– Харесва ми – каза тя, след което се загледа отново в морето, – но не трябва да сме тук.
– Защо да не трябва?
Тя бавно въздъхна и ме погледна отново. В този момент облаците зад нея се разтвориха и един слънчев лъч нежно я описа, все едно рисуваше очертанията на тялото ѝ със светлина. Прикрих очите си за кратко, след което ги разтърках. Когато привикнаха със светлината, видях как тя се изправя.
– Не можеш да идваш тук всеки път – каза тя, а болката в гласа ѝ усетих като едва забележим трус. Помислих си, че ми се е сторило, също както преди малко.
– Но ти си тук. Аз идвам при теб.
– Не. Ти идваш при един спомен, който няма да се върне, колкото и да го искаш.
– Защо говориш така? – попитах я уплашено.
– Огледай се наоколо.
– Какво?
– Огледай се и ми кажи какво виждаш.
В парка беше тъмно и не се чуваха други хора. За сметка на това лампите светеха достатъчно силно, че да се виждат добре алеите.
– Не виждам нищо, което да ми обяснява защо се държиш така – казах ѝ неразбиращо. – Моля те, кажи ми какво има.
– Какво стана със слънцето?
– Какво да е станало със слънцето?
Една лампа вляво от нас примигна бързо няколко пъти, после като че ли светна по-силно, когато чух гласа ѝ отново:
– Защо се стъмни толкова внезапно? Как така гледахме напред към залязващото слънце, а след това то се появи зад мен? Как излезе иззад облаците, когато небето беше напълно чисто? И как така слънцето залезе зад морето, когато срещу нас е изток?
Пак трус, този път малко по-силен от другите. Не ми се беше сторило. Хванах я за ръката.
– Какво става тук?
– Време е да си тръгваш. Моля те, не се връщай отново.
– Отговори ми веднага! – извиках рязко. Тя се отскубна от пръстите ми и направи крачка назад. Понечих да се приближа, но краката ми не се помръднаха. Светлината от лампата ставаше все по-силна и се размърда при поредния трус.
– Защо ме гониш? – изкрещях аз. – Какво става? Къде сме?
– Аз съм тук, в един свят, сглобен от спомени, и самата аз не съм нищо повече от един спомен. Ти създаваш този свят всяка нощ и сънищата ти го подхранват, дават му сила, а той бавно и сигурно се вкопчва в мислите ти все по-здраво и иска да те задуши. Спри да ме сънуваш. Спри да сънуваш това място и се върни в реалността.
– Как смееш да искаш това от мен?! Тук отново съм щастлив, по дяволите! Тук, в илюзията, в лъжата; тук не ме боли…
Светлината вече ни беше обгърнала целите. Не виждах и не усещах тялото си, но виждах нея – толкова красива и толкова близо до мен. Последва нов трус.
– Защо се бориш? Не разбираш ли, че ще става все по-трудно? Просто се събуди – умоляваше ме тя.
– Не искам да се будя! – изкрещях отново. – Не искам да се връщам там без теб!
– Така трябва. Съжалявам…
– Не! – опитах се да извикам, но гласът ми не искаше да напусне устата ми.
Това беше най-силният трус от всички. Този път не дойде изпод мен, а някъде отпред. Внезапно усетих как ме изхвърля назад; тя се отдалечаваше все повече от мен. Посегнах да я хвана, макар че знаех, че не мога.
Събудих се. Имах чувството, че очите ми се опитват да избягат от главата ми. Всичко около мен се въртеше. Не знаех къде се намирам, но спомените постепенно нахлуха обратно в съзнанието ми. Бях си у дома. Сам.
Отне ми всяка капка сила да се изправя и да отида до банята. Пуснах студената вода и се наведох под струята, после изтрих главата и лицето си с ръце. Погледнах се в огледалото. Вече виждах по-ясно. За миг ми се стори, че тя е до мен и ми се усмихва. Обърнах се, но там нямаше никого.
Върнах се в стаята и се облякох. Седнах на леглото и забих поглед в пода.
– Тази вечер ще дойда пак – казах си тихо. – Обещавам ти…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично, Трагично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: