Принцеса

Наближаваше десет вечерта. Бащата тъкмо беше излязъл от банята и се готвеше да си ляга.
– Имаме проблем.
Когато тя кажеше това, на него винаги му ставаше забавно. „Имаме проблем.“ обикновено означаваше „Отиди да решиш проблема.“, но той вече се беше научил да не спори по въпроса. Обърна се и попита:
– И от какво естество е този проблем?
– От малко, русо естество, което трябваше да е заспало преди половин час – отговори майката, докато прибираше очилата си и започваше да сваля едната си обеца, – само че казва, че не ѝ се спи.
– Приказката не помогна ли?
– Там е работата – тя не иска приказка.
Той придаде на лицето си възможно най-пресиленото си сериозно изражение.
– Това е, защото не си измислила гласовете за героите…
– Не е това – прекъсна го тя. – Предложих ѝ да те извикам, за да почетеш ти, но тя каза, че не иска никаква приказка.
– Това вече е странно.
– После взе Зайо и започна да му мачка ушите и да му пее.
– Това изобщо не е странно.
– Моля те, иди и виж какво има. Много съм изморена и не ми се рискува да ѝ се накарам, без да искам.
– Добре – съгласи се бащата и стана от леглото.
На вратата се обърна и каза:
– Обаче, за да е честно, ти няма да загасяш лампата.
– Все тая – отговори майката и заби нос във възглавницата си.
Бащата прекоси коридора и почука на притворената врата в края му. Чу как едно тънко гласче спря да пее, а след това малки крачета изтичаха от единия до другия край на стаята. После долови звук като от размятане на завивки във въздуха.
– Влез! – изписка гласчето.
Той отвори вратата и влезе в малката детска стая. Погледът му се спря най-напред върху плюшеното зайче, паднало до краката на леглото. На самото легло имаше голям жълт вързоп, от единия край на който се подаваше едно личице с две огромни сини очи.
Бащата се усмихна от умиление, като си спомни как преди няколко месеца беше казал на момиченцето, че не е хубаво да маха одеялото и че не иска да влиза вечер в стаята ѝ, ако тя не го чака завита.
– Какво има, миличка? – попита той, докато я размотаваше от вързопа.
– Не ми се спи.
– И защо не ти се спи, принцесо? – попита бащата и седна на стола до леглото.
– Не съм принцеса! – извика момиченцето и се нацупи.
Бащата видимо се изненада, после леко се намръщи.
– Добре… Защо не искаш да си принцеса?
– Защото са глупави и аз не искам да съм глупава.
– И как реши, че принцесите са глупави?
Момиченцето се надигна на възглавницата си и скръсти малките си ръчички:
– Ами те само седят и чакат принца да дойде да ги спаси.
– Да, но те казват на принца как да ги спаси.
– Ама защо? Ако знаят как, да си се спасят сами! И защо няма приказки за принцеси, които спасяват принцове?
Бащата потърка чело и се усмихна:
– Тук си права. И аз не знам защо няма такива приказки. Затова ли каза на мама, че не искаш да ти чете?
– Да.
– А сигурна ли си, че е защото не прави гласовете?
– Този път не.
Той успя да сподави смеха си и я помилва по главичката.
– Слушай ме сега – започна той. – Много момиченца искат да бъдат принцеси. Но ти не си просто някакво момиченце. Ти си много по-умна от другите шестгодишни, щом си забелязала колко глупави могат да бъдат принцесите. Това не означава обаче, че не можеш да бъдеш принцеса.
– Ама как така? – изписка отново гласчето.
– Ти ще бъдеш най-умната принцеса. Няма да те спасяват разни принцове, защото ти ще се спасяваш сама. Защото ще знаеш как. А понякога може да се налага ти да спасяваш принцовете и тогава те ще виждат колко си умна и смела.
– Обещаваш ли, тате? – попита момиченцето, а големите сини очи въодушевено бяха забравили да мигат.
– Аз не трябва да обещавам нищо – отсече бащата. – Ти трябва да ми обещаеш, че няма да бъдеш някоя от глупавите принцеси. Защото ти си моята принцеса, а аз не искам моята принцеса да бъде глупава.
– Добре! Обещавам!
Той я целуна по бузките, след което стана. Подаде ѝ плюшеното зайче и се запъти към вратата. Преди да излезе, каза:
– Утре двамата с теб ще седнем и ще измислим приказката за умната принцеса, съгласна ли си?
– Да! – извика момиченцето. – Ама не може ли сега да я измислим?
– Тази вечер е вече късно и ти трябва да заспиваш, ако искаш да пораснеш. Нали искаш да пораснеш?
– Искам, и като порасна, ще бъда най-умната принцеса!
– Лека нощ, скъпа.
– Лека нощ, тате!
Момиченцето гушна зайчето и се обърна на другата страна. Бащата тихо затвори вратата и прошепна:
– Само те моля да не бързаш да пораснеш…
Майката беше полузаспала, когато усети изгасването на лампата през натежалите клепачи и мърдането на леглото. Обърна се и с известни усилия си придаде бодър вид.
– Какво стана?
– Нищо – каза бащата. – Не искала да бъде принцеса.
– И защо?
– Защото само ги спасявали.
– Тя ли ти каза това? – попита майката изненадано.
– Да. Нашето момиченце е много по-умно, отколкото едно дете на нейните години би трябвало да бъде.
– И ти какво направи?
– Ами казах ѝ, че като порасне, ще стане най-умната принцеса и ще спасява глупавите принцове.
Тя се засмя, след което прокара пръсти през косата му. По лицето ѝ за миг пробегна загриженост.
– Какво ще правим, когато разбере, че няма такива принцеси? Че изобщо не съществуват?
– Те съществуват – каза той сериозно. – Нима не си спомняш?
– Какво да си спомня? – не разбра тя.
– Нали и мен преди осем години ме спаси една умна принцеса? Как ще ми казва точно тя, че не съществуват такива като нея?
Една малка сълза се търкулна от лявото ѝ око и тя се надигна внезапно на мястото си. Той не успя да разбере как го е целунала толкова бързо.
– Кога успя моят глупав принц да поумнее толкова много? – попита го тя след това, докато наместваше главата си под брадичката му.
– Може би не съм бил чак толкова глупав?
– Хайде да не се изсилваме толкова.
Посмяха се за кратко и си пожелаха лека нощ. За този ден приказката вече беше приключила, а на следващия ги очакваше друга. По-добра или по-лоша, зависеше само от тях.

Сега и в аудиоформат!

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT Red eyes, take warning. #DailyRandomness
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: