Вода

Връхлита те равномерно, вълна след вълна. Постепенно те облива от главата до петите. Не е толкова трудно да се опише.
Представи си цялото си тяло, усети как всичко около теб изчезва. Сега сте само ти и водата, която те обгръща. Не усещаш дали е топла или хладка, просто можеш да я почувстваш с кожата си.
Дори и да имаш сили да се движиш, не е както когато си буден. Движенията ти са тежки, ръцете ти усещат съпротивата на спокойната вода. Липсата на течение те успокоява още повече, тялото ти се отпуска и не усещаш как затваряш очи. Но вместо да се удавиш, ти просто заспиваш.
Бих могъл да разбия заспиването и сънуването на всичките им съответни етапи, да говоря за науката и откритията зад тях, да изброя или другояче изредя всевъзможни факти по въпроса, но това не е предметът, който желая да разисквам в момента. Затова оставям настрана всякакви претенции за обективност и се насочвам към чисто субективното. Усещането за бавното потапяне в състоянието на сън, за връхлитащите вълни, чиято сила отпуска телата ни и придърпва клепачите ни още по-сигурно, за безтегловността във водата.
Може би водата не е най-точното сравнение за това усещане, но поне аз не съм срещал друго. Освен това ми харесва и самата метафора за потапянето в съня, затова смятам, че едва ли ще срещна възражения по повод размишленията си.
Става дума за просъницата. Нито буден, нито заспал – намиращият се в това състояние човек трудно различава истината от илюзията, но и не се интересува особено от тяхното разграничаване. Това е, защото просъницата е времето на съвършено спокойствие. Мястото, където размиването на реалност и сън е най-незабележимо.
Или поне е така при заспиването. Събуждането, от друга страна – това вече е нещо различно.
Никога не съм обичал да излизам от водата, когато ходя на плаж. Не мога да понасям внезапния студ, който настъпва при най-лекия полъх върху мократа ми кожа. Тогава инстинктивно се потапям до шия, защото вече съм свикнал с температурата на морето. Но все пак се налага да изляза. Точно това е събуждането за мен – осъзнаването, че е необходимо да спра безцелния си престой в безкрайния океан, наречен просъница, за да стана отново част от сушата, където ме очаква отдавна разсънилият се свят.
Колкото до вълните, те все още са там, само че сега не утихват, докато не започна да се нося из сънищата си. Този път те ме тласкат обратно към брега, неумолими и сигурни в силата си. Дали ще им се противопоставя или не, няма особено значение. Те винаги печелят в нашата игра на воля.
Обичам просъницата. Обичам фалшивото усещане за сигурност и липса на отговорност, което тя ми дава, докато вечерно време отнема спомените ми за изминалия ден или им пречи да нахлуят обратно по местата си на следващата сутрин. Това сигурно звучи глупаво, но не ме интересува особено. Имам нужда от просъницата и тя ми дава всичко, на което е способна, пък дори и за по-малко от две минути на денонощие.
Понякога се спирам за един кратък миг, след като заключа вратата на излизане. Знам, че денят ми ще бъде тежък. Някои пъти не е, но в повечето случаи надхвърля очакванията ми. В този кратък миг аз прескачам мислено до момента, в който завъртам ключа, чувам изщракването на бравата и отварям вратата – действия, които извършвам само минута преди да се просна на леглото в търсене на пътя към водата. Измореното ми тяло се нуждае от потапянето. Аз не му се противя.
Мигът си отива, а заедно с него тръгвам и аз. Часове по-късно се прибирам. Известно време ще отлагам зова на водата. Може да имам някаква работа или да се налага да проведа един-два разговора. Рано или късно обаче аз лягам. Тогава се оставям на вълните.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: