Пишеща машина

Тя живееше за този звук и затова отделяше за него поне един час на ден. Затваряше всички прозорци, заключваше входната врата два пъти, удобно забравяше телефона си изключен, докато се зарежда. След това влизаше в стаята, която съвсем условно наричаше кабинет: малко бюро от орех с непретенциозен стол зад него, удобно изглеждащо кресло, отрупано с декоративни възглавници и намиращо се близо до прозореца, така че светлината падаше меко върху него и го правеше още по-примамливо. Срещу бюрото беше нейната гордост – голямата библиотека. Също от орех, заемаща цялата стена от пода до тавана, в нея тя беше поместила всичките си любими книги и автори, но винаги със задоволство установяваше, че има достатъчно място за дообогатяване на колекцията. Това празно място тя запълваше с няколко стратегически разположени сред книгите фотографии на собственото си лице, като на всяка една изразяваше различна комично пресилена емоция.
Така тя знаеше към кои книги да се насочи незабавно, когато искаше да изпита нещо определено.
На бюрото, освен семплата настолна лампа и дебелата купчина бели листи, се намираше най-ценната ѝ придобивка. Дълги години нейният дядо беше работил в пловдивския завод за пишещи машини. Оттам той имаше една идеално запазена Марица 30. Произвеждана по немски модел, с клавиатура на кирилица, безупречното ѝ състояние се дължеше на редовната поддръжка, която тя беше научила от дядо си.
Старият беше искал внук, както повечето стари мъже искат, ако се замислим. Но с голяма радост беше забелязал интереса на малкото момиченце към него, когато му идваше на гости и го гледаше зад пишещата машина. С времето, докато тя растеше, той я учеше да пише на машината, да подменя листите сама, да сменя мастилото и лентата. Малко по малко тя се научи как да я поправя, ако се развали и как да сменя частите при счупване.
За осемнадесетия си рожден ден тя официално получи пишещата машина от дядо си. Заедно с нея той ѝ даде и цяла кутия с резервни части и мастила. Като си спомняше за този момент, тя винаги се усмихваше до уши и не можеше да не се промъкне в кабинета, дори само за да хвърли поглед към бюрото.
И така, веднъж дневно тя сядаше зад пишещата си машина и започваше да удря клавишите кратко и отчетливо. Тя живееше за този звук.
Поначало тя обичаше да пише. Понякога на листа се появяваха мислите ѝ, друг път описваше какво е правила през деня, а имаше и дни, когато измисляше кратки разкази и с най-голямо удоволствие слушаше потракването на клавишите, докато разказите изпълваха листа пред нея. Всичките си художествени начинания тя пишеше по два пъти: първия път, в черновата, тя вкарваше всяка мимолетна емоция в думите си; след това изпиваше една чаша чай, взимаше химикалка от най-горното дясно чекмедже на бюрото и поправяше това, което на второ четене ѝ се струваше не дотам добро. Тогава пишеше втори път – беловата. Произведенията си събираше в един шкаф, където бяха грижливо подредени по дати в най-различни по цвят папки.
Разбира се, не всеки път искаше да пише нещо ново или нещо лично. Често обичаше да седне с някоя книга в удобното кресло пред прозореца и да си избере някой хубав пасаж. После скачаше, внезапно обхваната от енергия, и набираше вдъхновяващия текст на пишещата си машина. Тези листи тя не пазеше, а ги окачваше на едно корково табло на стената до вратата на кабинета. Така можеше да прочете написаното при всяко излизане.
Понякога тя лягаше на дебелия шарен килим в средата на пода и гледаше към тавана. После затваряше очи и можеше да си представи отекването на клавишите в тишината на стаята. За работата си тя ползваше лаптоп, но никога не го носеше в кабинета; неговото място беше на масичката в хола, която беше окупирана от персоналната технология, начело на която беше той, близо следван от смартфона и дистанционното на телевизора. Този кабинет, тези четири стени – те я отделяха от тривиалното и сивото и тя не искаше да нарушава свещеното за нея предназначение на любимата си стая.
Вечер, преди да си легне, тя прибираше пишещата машина в куфарчето ѝ. Минути по-късно заспиваше спокойна.
Никой от приятелите ѝ не знаеше за това нейно занимание. Но тя така предпочиташе. Случваше се да си мисли колко малко време ѝ остава за самата нея, само че се сещаше за пишещата машина и това ѝ даваше нови сили. Така беше успяла да запази част от себе си в един свят на липсите. Липса на лично пространство, липса на собствени преживявания, липса на невинното, на детското. И не можеше да си представи какво е да живееш без всички тези неща. За нейно щастие обаче не ѝ се налагаше.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , , ,
Публикувано в Носталгично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: