Саможертва

Стигнах, както междувпрочем доста често ми се случва в последната година, до един от онези моменти, в които искам да кажа нещо, но всеки един вариант на монолога замръзва като буца в гърлото ми. Парализиран съм от собствената си несигурност, но не защото се страхувам да говоря, а защото не знам дали е достатъчно. А този път съм убеден в последното.
В подобни моменти сядам и пиша. Внимателно подбирам думите си в зависимост от това какво усещане предава всяка една от тях индивидуално и сред останалите. Със сигурност това отнема време, но пък крайният резултат си заслужава. Когато чета написаното след финалната си редакция, всичко е точно там, където трябва да бъде. Така остава само едно: да кажа това, което искам.
Този път обаче няма смисъл да говоря. Тези думи са достатъчни.
Тя е необходима, но студена, също като светлината на батискафа в океанската бездна. Не винаги ще я приемем, но не винаги имаме избор. Тя е последният шанс и това прави нейното присъствие толкова желано, но не е никак лесно да я хванеш за ръката, когато не знаеш накъде ще те отведе.
Тя е саможертвата.
Не става въпрос за онази саможертва, която хората правят, без да се замислят за последствията; за месианския комплекс; за изопачената кауза. Нямам намерение обаче да атакувам и алтруизма, както е модерно да се прави. Светът си има предостатъчно себични и самовглъбени хора и не смятам, че е нужно да увеличавам броя им с още един. Саможертвата, която имам предвид, всъщност е невероятно проста и точно в това се крие нейното значение.
Един човек, един най-обикновен за очите на околните човек, който прави нещо против всичко, което досега е представлявал животът му, за да помогне на семейството си. Една съвсем обичайна за всекидневието история, която по всяка вероятност ще потъне в безкрайния океан от подобни истории и ще бъде забравена.
Не и от мен. Няма да го позволя.
Великите хора, които остават в историята под колективното прозвище „великите хора“, обикновено са тези, които се борят в името на идея, допринесли са с нещо за промяната на света към по-добро, извършили са дела, пред които легендите бледнеят. И въпреки това този най-обикновен човек, чието име няма да споменавам, защото историята е заета с други, по-наложащи имена, който се кани да извърши нещо, което няма да разясня, защото е толкова маловажно в световен мащаб, за мен е велик. Неговата саможертва не е нито крайна, нито непосилна, нито чак толкова тежка, ако трябва да я сравняваме с хората, предали живота си (буквално и преносно) пред следването на избрания път. Но това не я прави незначима за тези, които го обичат. Не я принизява в очите на тези, които се нуждаят от него.
Аз съм един от „тези“ – хората, които ще останат без имена в недодяланата ми изповед. Не се срамувам от това, дори напротив. Гордея се. Гордея се, че познавам такъв човек, който е готов да напои сухата земя около повяхващото дърво със собствената си кръв, за да спаси плодовете на труда си. Единственото, което мога на този етап обаче, е да се надявам.
Това и ще правя. Ще се надявам, че ако някой ден се стигне до това, аз ще бъда способен, също като него, да погледна изборите пред себе си и да посоча най-трудния, но да знам, че отплатата ще е най-голяма. И ще го направя с цената на собствените си умения, възможности и живот, стига да има хора, на които ще помогна.
Саможертвата не е слабост. Не и когато е необходимо да се позовеш на цялата си сила. Саможертвата не е ирационална. Не и когато има истински смисъл зад нея.
Може би някой ден ще мога да говоря за всичко, което съм премълчал тук. Всъщност да, някой ден ще седна пред клавиатурата и ще довърша започнатото тук. Ще опиша извършената саможертва, без да я превъзнасям излишно, но и без да спестявам детайлите, колкото и да са дребни. Ще завърша тази история така, както подобава. Защото дори и да не е важна на фона на целия свят, тя е важна за мен, за близките ми и за човека, който ще я преживее, за да мога да я опиша. Остава ми само да му пожелая успех.
И така… успех. Върни се колкото е възможно по-скоро и се върни жив и здрав. А междувременно ние ще те чакаме.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 3-google+_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Понякога и до това стигам. :) #MagneticPoetry Бира и дюнер: за моментите, в които не ти пука и просто искаш да се наядеш. :D #IDGAF They are so far away, and their light takes so long to reach us... #Watchmen Какво да направя, жените все така се въртят около мен. :D #LadiesMan Днес кръстих този гълъб Гуендолин, ЗАЩОТО МОГА! :D #DailyRandomness Ох, илюстрациите на Кийт Томпсън... :D #ScottWesterfeld #Leviathan Из архивите на телефона ми. #StreetPerformers #Staropramen Суперкотката отново напада! :D #Caturday Моят летен коктейл. :D #GettingMyDrinkOn Когато ме засърбят ръцете. #Megaminx Soft kitty, warm kitty... :D #Caturday Ъгх, толкова е секси. :D #ArtClub Из архива на телефона ми. #SpaceDance Сватбено. :) #WeddingBells Малко по-арт да го докараме. :D #TBT I whispered underneath my breath... #EdSheeran #Perfect "I'm okay with it. It's the right thing." #SupermanUnchained Първата ми разходка. :D #TBT
Из библиотеката ми:
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: