Мрак

Може би поне този път беше заради времето. Струваше му се необичайно да е толкова ветровито в края на май. Истината е, че само си въобразяваше. Навън беше топло и приятно; ветровете, виелиците, бурите – всичко беше в главата му и не му даваше покой.
Минаваше единадесет. Не че за него имаше значение, и без това не можеше да види часовника, чието тиктакане беше единственият шум наоколо. Ръката му бавно поднесе голяма стъклена чаша към устните му и не я отдели от тях, докато не я пресуши.
Той седеше сам в мрака на стаята. Само бушуващите мисли му правеха компания. Огледа се с привикналото си към липсата на светлина зрение. Отляво на масата пред него се намираше полупразната бутилка уиски; отдясно – телефонът му. Какво друго имаше около него, не го интересуваше.
Замисли се. Остави чашата и потърка очи. Дали да не се обади? Щеше ли изобщо да има отговор? А ако имаше, какво щеше да каже след това?
Не знаеше дали вече не е късно. Също така не можеше да знае дали има надежда. Всеки вариант му се струваше еднакво обречен. Все още вярваше, че нещата могат да се оправят, но не знаеше как.
Мракът постепенно се беше превърнал в негов приятел. Криеше го от света и беше на негово разположение всяка нощ. С такъв неотлъчен приятел не беше никак изненадваща промяната в поведението му – едва говореше с хората, затвори се в себе си и с нетърпение чакаше да залезе слънцето. Напоследък обаче беше започнал да се усеща. Разбра, че държанието му може да се тълкува по редица начини, някои от които доста обезпокояващи. По тази причина започна да прави това, което правеше най-добре.
Не му беше трудно да се преструва. Толкова време го беше правил, докато растеше без приятели, че му беше като втора природа. Водеше оживени разговори, смееше се, излизаше малко по-често. Само очите му останаха същите. Едни такива тъжни, с прокрадващ се зад тях мрак. Затова започна да избягва зрителния контакт с хората. Имаше само един човек, когото искаше да погледне, но точно този човек в точно този момент беше безвъзвратно загубен и сякаш нищо не можеше да промени това.
Усещаше как тя го гледа от снимката. Знаеше, че дори в тъмното можеше да различи усмивката, за която не беше сигурен дали ще види отново. Прокле я тихо; после съжали почти незабавно. Така се чувстваше напоследък – сякаш всяка емоция се бореше с останалите и се опитваше да излезе първа от главата му, да се разлее по пръстите върху клавиатурата или да накапе белия лист. Искаше да се смее, да плаче, да крещи от ярост, но можеше само да поддържа илюзията за това, че всичко е наред; че въпреки обстоятелствата той все още се държи на краката си и продължава напред, когато истината беше толкова различна.
Всяка вечер той сам поставяше пред себе си дилемата – бутилката или телефона. Да продължи сигурната си стагнация или да се опита да поправи несигурното си и лишено от нейното присъствие съществуване. Можеше и да се измъчва умишлено, колкото да усети все нещо. Зад това, разбира се, имаше смисъл; болката ни помага да разпознаем, че все още сме живи. Когато спре да ни боли, без да има причина за това, тогава вече става опасно.
Трябваше му толкова малко. Представи си гласа ѝ, който въпреки изречените преди седмици думи му липсваше толкова много. Щеше да говори с нея цяла нощ, ако трябва, но щеше да оправи всичко, да се измъкне все някак от бездната. Не искаше повече да се крие в тъмната стая и да се самосъжалява. За момент повярва в себе си така, както беше правил по-рано. Както тя беше правила. А може би все още вярваше в него и сега го чакаше.
Той поклати глава и преглътна сухо. Майната му, помисли си. Пресегна се напред.
В мрака на стаята не се чу нищо, освен бавното наливане в чашата…
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Трагично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
%d bloggers like this: