Хроника

Днес открих нещо интересно в бележника, където понякога записвам и развивам идеите си. След като взех под внимание факта, че не желая да се взимам прекалено насериозно, желая да споделя долуописаните почти девет часа тук. Молете се за душата на бедния нещастник, преживял следните (в по-голяма част фиктивни) събития…

19 декември 2013 г., 23:18

Това може би са последните ми мигове на този свят. На бъдещите археолози, които са открили този дневник в джоба на панталона ми при размразяването на вкочанения ми труп, завещавам тази хроника.
Всичко започна, когато се качих на влака от София за Бургас около двадесет минути преди потеглянето. По мои груби сметки архаичният локомотив беше приведен в действие някъде към тридесет и пет минути след указания час (22:40).
Докато говоря, виждам дъха си. Извод: ако спра да говоря, ще ми се стори по-топло.

19 декември 2013 г., 23:23

Някой зад мен пусна чалга. Чудя се дали да се сбия с него сега или след като си опитам късмета с досадните левскари в съседния вагон. За протокола държа да се отбележи, че не ги дискриминирам по привържеността им към отбора, а защото въобще са футболни запалянковци – същества, за които се сещах непрекъснато, докато прелиствах „Психология на тълпите“ на Льобон. За момента единствено численото им превъзходство, нетрезвото им състояние и моралът ми ме спират да стана заглавие в криминалната хроника.

19 декември 2013 г., 23:26

Имам основание да мисля, че наоколо върлува ужасяваща епидемия. Голяма част от пътуващите кашлят и подсмърчат така, сякаш от това зависи оцеляването им. Струва ми се, че пускат отоплението. Или е това, или ледената прегръдка на смъртта от хипотермия всъщност е по-топла от вътрешността на вагона.

19 декември 2013 г., 23:30

Единственото нещо, което се промени в обстановката до този момент е нарастващото ми желание за насилие. Сигурно това ме стопля. Поне знам, че мога да изпитвам достатъчно ирационална и нефокусирана към нещо определено омраза, за да оцелея, докато парното заработи съвсем.

20 декември 2013 г., 00:06

Заговорих момичето на отсрещната седалка преди около половин час. Ей така, да се намирам на приказка. Надявам се да не е способна на това да чете наобратно. Възнамерявам силно да преувелича доста неща от интимно естество, свързани с нея, а ако се удаде подходящ случ-

20 декември 2013 г., 00:07

Явно може да чете наобратно. Преустановявам писането, докато спра кръвта, която тече в момента от носа ми.

20 декември 2013 г., 01:14

Кръвозагубата и късният час малко замаяха главата ми. Не успях да заспя заради движението на влака, а в един момент тракането на релсите като че ли започна да ми припява „тъпак-тъпак, тъпак-тъпак“ отново и отново и отново и какво, по дяволите, става с мен?!. Ако можех, щях да убия машиниста, пътниците, влака и изобщо самата концепция за железопътен транспорт.

20 декември 2013 г., 01:43

Извадих страшен късмет, че съм си заредил телефона. Имам достатъчно музика, за да издържа още шест или седем часа. Оставям хрониката настрана.

20 декември 2013 г., 02:21

Как така успях да изслушам всичко интересно?! Защо не съм си сложил повече музика, като знам, че ще пътувам и не мога да заспя и ЗАЩО ТЕЗИ ИДИОТИ ОЩЕ СКАНДИРАТ МАЧЪТ СВЪРШИ ПРЕДИ СТО ГОДИНИ А ТЕ ОЩЕ СЕ РАВД РАДВАТ И СЕГА ПИША ТОКЛ ТОЛКАВА ТОЛКОВА БЪРЗО И БЕЗ ПУНКТУАЦИЯ КОГА ЩЕ СПРЕ ВСИЧКО?!?!?!

20 декември 2013 г., 03:17

Мълча вече почти час. Гледам навън през прозореца, но дали наистина гледам? Може би не аз, а отражението ми е истинският човек и всеки момент ще се махне оттам. Тогава ще спра да съществувам. Дали е страшно за отражението да не съществува, когато вижда притежателя си там, в огледалото? Какво ли изпитва през времето, когато този притежателне е там? Ще дочака ли да го види отново? Ами ако умре преди това?
Какви ги дрънкам?! Защо изобщо пиша тези неща; ако някой ги прочете, ще ме помисли за ненормален. Или още по-лошо – за напълно сериозен.
Край. Омръзна ми. Ще се опитам да заспя. В момента часовникът ми показва три и двадесет. Ще си затворя очите и когато ги отворя, трябва да е минимум шест и двадесет. Хайде, старт!

20 декември 2013 г., 03:49

НЕ ЗЩАО ЗАЩО ВСЕ НА МЕН СЕ СЛУЧВАТ ТАКИВА ИТИОД ИДИОТЩИНИ ЩЕ СЕ ПОБЪРКАМ ИСКАМ ДА СКОЧА ОТ ГАДНИЯ ТЪПИЯ ПРОКЛЕТИЯ ВЛАК И ДА ПАДНА ПРАВО ПОД КОЕЛ КОЛЕЛАТА МУ ЗА ДА СВЪРШИ НАЙ-НАКРАЯ ТОЗИ КОШМАР!!!

20 декември 2013 г., 04:09

Намерих алкохол в багажа си. Единственият ми шанс за оцеляване сега е да се накъркам до припадък, което е невъзможно, защото по някаква причина генетичната комбинация между двамата ми родители, които са сравнително лека категория (особено единият, няма да казвам кого имам предвид), не е проработила както трябва и е създала черния дроб на криптонец.
Оставям бутилката настрана и започвам мъчението. Ще броя овце от хиляда надолу. А Вселената ще ми се смее, както всеки път досега.

20 декември 2013 г., 04:43

Не мога да повярвам, че ще напиша следните думи: броенето на овце ми хареса. Започнах да си представям всяка една от тях, давах ѝ име и кратка история и сега всичките живеят в една огромна ферма, където заедно се трудят за общото благо като във „Фермата на животните“ на Джордж Оруел, само че без явната критика към сталинизма и противните прасета, заради които добрият стар кон умря и ме разплака, когато гледах една от анимационните адаптации, или поне си мисля, че имаше други, а сега ме е страх, че ако сложа точка на това изречение, главата ми ще се взриви, но вече ми се спи толкова много и не ми пука как ще ми чистят мозъка от противния вагон, в който вече е по-горещо от запалката на Сатаната, затова просто ще сложа една точка тук и нека всичко да приключва.

20 декември 2013 г., 08:37

Събудих се преди около две-три минути. След малко влакът спира на гарата в Бургас с цял час закъснение. Не мога да разчета половината от това, което съм написал, но това вероятно е заради нежеланието на очите ми да се отворят. Поне вече съм си вкъщи, така да се каже. Има цели две седмици и половина, докато ми се наложи да се кача на влака отново – достатъчно време, за да си взема нещо за четене, иначе в противен случай се опасявам, че като нищо мога наистина да се побъркам.

Сега и в аудиоформат!

Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Комично, Разказ

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: