Дишай

„Дишай!“
Но тялото не те слуша. Нещо между мозъка и белите ти дробове не се получава така, както при всички останали пъти. Безпомощно отваряш уста в опит да вдишаш, но усещаш как диафрагмата ти не се подчинява, а главата ти почва да пулсира. Тялото ти се превръща в купчина спазми и погледът ти бавно се замъглява. Но това не е най-лошото.
Не можеш да направиш нищо и го знаеш.
Щеше да ти е доста интересно, ако не се случваше на теб, а го беше прочел написано някъде, защото чувството е много подобно на кашлицата, придружаваща пристъпите, но едновременно с това е и толкова различно. При кашлицата се бориш, за да я задържиш, усещаш как лицето ти почервенява от напрягането, как жилите във врата ти се издуват, как гърлото ти се продира от непрестанните хрипове. Тогава също си безпомощен. Разликата е в това, че си безпомощен в опитите си да спреш нещо, а не да го започнеш отново.
„Дишай де!“
Усещаш как въздухът се е свил в юмрук и блъска ожесточено в гърдите и корема ти, как се опитва да се провре през затвореното ти гърло, а през цялото време се намираш на границата между съня и кошмара. Животът ти не минава като на кинолента, защото едно дете на четири години не знае какво означава тази дума. Затова си представи как някой разлиства албум със снимки пред лицето ти.
Ето го диванът в старата кухня, където родителите ти са те пренесли от леглото ти. Там чакате да дойде дежурният лекар. Не си спомняш какво точно ти е дал, за да спре пристъпа. Сигурно го е инжектирал в теб; обикновено би ти направило впечатление, защото на този етап вече не можеш да понасяш иглите. Какво като си свикнал – това съвсем не означава, че ти е по-малко неприятно.
Сега си в болничното легло. Някой се опитва да сложи кислородна маска на лицето ти. Залъгва те, като ти казва, че така ще изплашиш детето в отсрещното легло. Не разбираш защо ти е да го плашиш. Нали и то е дете, при това в гадната болница, за която имаш усещането, че познаваш наизуст, дори и на някакво ниво да си даваш сметка, че не е така. Би могло да бъде и по-лошо, но няма как да знаеш.
Вече си навън. Развиделява се. Прави ти впечатление, че навън е тъмно, но знаеш, че е рано сутринта. Дотогава не си виждал как слънцето се показва на небето, или поне не си спомняш да си го виждал. Баща ти те държи за ръка и ти вървиш след него, даже подтичваш леко. Не усещаш задъхване, не кашляш, всичко е наред. Заглеждаш се в паркираната наблизо линейка. Опитваш се да си спомниш дали не са те докарали с нея. Не успяваш, но няма значение, защото си отиваш у дома.
„Дишай! Хайде!“
Нямаш си представа дали си събрал спомените от три различни пристъпа, или всичко това ти се е случило само за една нощ. Не е важно. Важното е да се опитваш да дишаш. Не можеш да направиш нищо и го знаеш, така ли? Забрави го тогава. Забрави, че не можеш и се стегни. Поеми въздух. Не оставяй предишното издишване да бъде твоето последно. Бори се. Не се оставяй.
„ДИШАЙ!“
И с този вик ти надаваш собствен. Цялото напрежение се изсипва през устата ти и въздухът се възползва от този момент; незабавно се провира през трахеята ти и сякаш изпълва цялото ти тяло с живот. Моментално усещаш как главата ти се прояснява, как поемаш контрол върху белите си дробове. Не знаеш дали това няма да ти се случи отново, затова можеш да се радваш само, че е приключило. Ако не друго, поне има за какво да се радваш.
А ако се случи отново? Тогава ще направиш същото. Какъв друг избор имаш? И да се страхуваш, пак ще се бориш и ще вярваш, че ще успееш. Друго не ти остава.
Едно от сигурните неща на този свят е това, че броят на вдишванията в един човешки живот е равен на броя на издишванията. Затова аз не затаявам дъх, когато се страхувам. Страхувам се, когато затая дъх, защото не знам какво ще последва след това. Това е причината да продължавам да дишам, без да се спирам. Направи го и ти.
Дишай.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Откровение

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: