Приказка

Здравейте, деца. Нали искахте приказка? Хайде, настанете се удобно.
Слушайте внимателно, защото тази приказка се различава от останалите по две неща. Първо, тя е много кратка; второ – тя започва в самия си край.
„Как така започва от края?“, бихте ме попитали. Ами нали всички приказки завършват по един и същи начин, с принцесата и Приказния принц, които живели щастливи и честити? Приказките имат еднакво начало и еднакъв край, само в средата не си приличат.
Не казвам, че има нещо лошо в това. Всяка приказка крие в себе си доста обезпокоителни неща, ако я погледнем през циничната призма на малко по-зрелите си години, но не можем да отречем, колкото и да го искаме, че поуките и уроците не са ни повлияли навремето. Приказките са причината да вярваме във фундаментални неща като доброто и злото, неправдата и справедливостта, лъжата и истината.
Но малко по малко разбираме, че приказките са точно това, което са и нищо повече. Осъзнаваме, че светът не е разделен на черно и бяло; напротив, всичко около нас е сиво. Къде повече, къде по-малко, но всичко е сиво. И няма начин шарените илюстрации на приказките да излетят от страниците и да отмият безцветната мръсотия, с която сме покрити.
Ето, взех, че започнах да се отклонявам излишно. Искате ли все още да чуете приказката ми? Добре. Така и така започваме от края, няма да отнеме много време.
И така, Приказния принц със сетни сили победил змея и освободил принцесата. Но вместо да го целуне, тя го погледнала учудено.
– Защо да те целувам? – казала тя. – Та аз дори не те познавам! Откъде-накъде мислиш, че се нуждая от това да ме спасяваш?! Аз можех и щях сама да избягам, но ти реши, че да убиеш змея е задължително, вместо да се опиташ да разсъждаваш трезво. Неговата смърт не беше нужна.
– Но нали той те беше отвлякъл? – попитал Приказния принц.
– И какво от това? Не беше необходимо да разрешаваш проблема по най-демонстративния начин. Ако умееше да виждаш и да чуваш, да премисляш, сега нямаше да стоим пред неговото тяло. Вие, принцовете, се нуждаете от това да отстраните пречките пред пътя си, но не осъзнавате, че не можете вечно да опирате до оръжията си. Защото рано или късно те ще се изтъпят, или ще съсечете не когото трябва. Но най-вече защото проблемите трябва да се предотвратяват.
– Какво искаш да кажеш? – недоумявал принцът.
Принцесата се ядосала на неговата наивност. Тогава кръстосала ръце и казала:
– Искам да кажа, че цялата тази битка със змея би била напълно излишна, ако ти просто беше обърнал внимание. Ако беше погледнал към мен. Ако беше разбрал, че не се нуждая от някой друг, за да бъда спасена. Но вие, принцовете, не сте способни да го разберете. Не сте наясно с простата истина. Вие сте излишни. Вашата роля е изостанала във време, когато всичко друго се движи напред с изумителна скорост. Светът вече не е приказка и в него не може да разрешите всичко до последната страница.
Разбира се, принцесата била права. Тя тъкмо тръгнала да излиза от клетката си, след като бе отключила вратата с фибата си, когато пристигнал Приказния принц. Но той не я бе забелязал, бе се впуснал в поредното приключение, без да разбере, че така само ще усложни всичко. А можеше да бъде толкова по-лесно, ако вместо да се опита да поправи стореното на всяка цена, бе отстъпил крачка назад, за да прецени ситуацията. Само че Приказните принцове живеят ден за ден, приключение за приключение. И този не се различаваше от останалите по нищо. Дори не беше обърнал внимание на принцесата…
Не я бе забелязал. И принцесата му казала това още веднъж, след което си тръгнала. А Приказния принц, след като осъзнал, че приказките не съществуват, изчезнал. Ей така – просто се изпарил във въздуха. Защото разбрал, че е ненужен. А тази приказка… тя никога не е била приказка.
Advertisements
Относно

Ама какво, и тук ли трябва да пиша?! Че за какво си играх да попълвам страницата "За мен"?!

Tagged with: , , , , ,
Публикувано в Разказ, Романтично, Трагично

Напиши ми нещо!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Върни ме до:
Чете ми се:

Ако го направиш, ще ти напомням за ново съдържание. Въведи e-mail адреса си в полето долу, натисни бутона и после провери пощата си за потвърждаване. Няма да те спамя повече от веднъж седмично, обещавам.

Искаш ме за приятел?

Виж, поласкан съм, наистина. Засега обаче мога да ти предложа единствено да ме последваш на поне едно от изброените тук места:

1-facebook_logo 2-twitter_logo 4-instagram_logo 5-soundcloud_logo

Кратки хаотизми:
Когато не пиша:
Темата на днешния #TBT #Fixtagram е всичко отвъд прозореца и по-нататък. #CatchMeOutside Основно боядисване - направено. Случайни дефекти - все ще влязат в употреба. Предстои червеното. #HalloweenMakeover А междувременно космическата котка създава нови галактики. :D #Caturday #SpaceCat Темата на днешния #TBT #Fixtagram е какъв съм бил и какво съм правил. #PiecesOfMyLife Изтъркване - завършено. Маркиране - готово. Следва боядисване. #HalloweenMakeover
Имаш смартфон? Виж как изглежда блогът на него!
%d bloggers like this: